Весела драма в две действия
Либрето Лоренцо да Понте

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ДОН  ЖУАН  баритон
КОМАНДОРА бас
ДОНА  АННА негова дъщеря сопран
ДОН  ОТАВИО годеник на дона Анна тенор
ДОНА  ЕЛВИРА изоставена любима на Дон Жуан сопран
ЛЕПОРЕЛО слуга на Дон Жуан бас
МАЗЕТО селски момък баритон
ЦЕРЛИНА годеница на Мазето сопран
Селяни, селянки, слуги, гости, танцьори, танцьорки, музиканти.

Действието се развива в Испания към средата на ХVІІ в.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Нощ в Севиля. Лепорело, слугата на Дон Жуан стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал неговият господар. Лепорело описва своя пълен с премеждия труден живот. От къщата се чува шум. При Дона Анна е влязъл непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя оказва отчаяна съпротива и вика за помощ. На дъщеря си се притичва Командора, който влиза в дуел с непознатия. След кратък двубой Командорът пада смъртно прободен от Дон Жуан. Лепорело и господарят му бързо побягват от местопрестъплението. Дона Анна е повикала за помощ годеника си дон Отавио, но вече е късно: баща й е мъртъв. Двамата се заклеват да отмъстят на убиеца.

Улица в Севиля. Дон Жуан бързо е забравил за премеждията си с Командора и отново се е впуснал в приключения. Лепорело го моли да промени този живот. Към тях се приближава Дона Елвира. Хитрият прелъстител веднага започва да ухажва непознатата дама. Когато обаче познава в нея изоставената си любовница побързва да се отърве и незабелязано се измъква. Лепорело разказва на измамената жена за безбройните авантюри на своя господар и я съветва да не скърби за него. Възмутена от коварството на бившия си любовник Дона Елвира се заканва да отмъсти за поруганата си чест.
По пътя се задава весела селска сватба. Щастливите младоженци са Церлина и Мазето. Дон Жуан е привлечен от красотата на булката и решава да се позабавлява като я съблазни. Той кани всички сватбари на пиршество в двореца си и нарежда на Лепорело да ги води. Всички тръгват, а Дон Жуан задържа Церлина. Мазето се притеснява да остави младата си жена, но увещанията на знатния благородник и настояванията на Церлина го склоняват да тръгне с другите. За Дон Жуан не е трудно да плени наивната Церлина, но в момента, когато прилага своето “изкуство” се появява Дона Елвира. Тя се опитва да спаси невинната девойка от вероломния прелъстител. Появяват се Дона Анна и Дон Отавио. Те молят стария си приятел да им помогне в търсенето на убиеца на Командора. Но в разговора си с Дон Жуан Дона Анна с ужас познава гласа на отдавна търсения убиец на баща си.

Дон Жуан не се е отказал да прелъсти Церлина и нарежда на Лепорело да почерпи щедро гостите, без да пести виното. В това време Церлина успокоява ревнивия Мазето. Задава се Дон Жуан и Церлина иска да избегне срещата, но Мазето я убеждава да остане, а той се скрива. Дон Жуан започва настоятелно да ухажва младата жена, но изведнъж се появява разярения Мазето. С присъщото си красноречие благородникът успява да го успокои и кани двамата в замъка си. Появяват се три маски. Това са Дона Елвира, Дона Анна и Дон Отавио, които са дошли с намерението да отмъстят на убиеца. Без да ги познае Дон Жуан нарежда на Лепорело да ги покани в замъка.

Зала в дома на Дон Жуан. Всички се веселят, тук са и трите маски.  Мазето е обзет от  тежки мисли и непрекъснато следи веселата си женичка. В разгара на танците Дон Жуан се възползва от суматохата и увлича Церлина извън залата. Скоро се чуват виковете й за помощ и Мазето смело се хвърля да я спасява. Дон Жуан излиза от неудобното положение като обвинява своя слуга във вероломното нападение над Церлина. Дона Анна, Дон Отавио и Дона Елвира свалят маските и изобличават Дон Жуан. Двамата с Лепорело успяват да избягат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Пред къщата на Дона Елвира. Лепорело е решил да напусне своя господар след последния скандал. Кесията с пари, които му подхърля Дон Жуан го отказва от намерението му. Сега Дон Жуан е тук не заради бившата си любовница, а заради красивата й камериерка. Но на балкона излиза Дона Елвира. Хитрият авантюрист веднага измисля план за действие: поканва Елвира да слезе, за да й поиска прошка, а в това време сменя дрехите си с тези на Лепорело. Лепорело, като верен слуга умело играе ролята на своя господар и отвежда Дона Елвира на разходка, уверявайки я в своята любов. Останал сам Дон Жуан запява серенада на камериерката. Неочаквано се приближават група селяни, начело с Мазето. Те търсят Дон Жуан, за да отмъстят за оскърблението нанесено над Церлина и не познават авантюриста, облечен в дрехите на слугата си. Когато всички се спускат да търсят мнимия Дон Жуан истинският задържа Мазето, набива го и избягва. Притичва Церлина, за да утеши оскърбения си мъж.

Лепорело вече е притеснен от присъствието на Дона Елвира и се чуди как да се отърве от нея. Неочаквано се появяват Дона Анна и Дон Отавио, а след малко – Церлина и Мазето. Всички мислят Лепорело за Дон Жуан и искат веднага да го накажат. Дона Елвира напразно ги моли за милост. Оскърбените са неумолими. Притеснен от обстоятелствата Лепорело сваля плаща си и се разкрива. Слугата моли за милост, а после използва колебанието на другите и побягва.
Гробищата на Севиля. След безбройните си приключения тук се срещат господарят и слугата. Дон Жуан весело разказва на загрижения Лепорело поредната си пикантна история. Изведнъж се чува страшен глас, който предупреждава Дон Жуан да не осквернява спокойствието на мъртвите. Двамата се оглеждат и се оказва, че се намират до каменната статуя на Командора. Дон Жуан се подиграва с уплахата на Лепорело и дори поканва статуята на вечеря в дома си. За ужас на Лепорело статуята приема поканата.

Дон Жуан е седнал на наредената за вечеря маса в дома си. Оркестър свири приятна музика, а той безгрижно яде и пие в компанията на млади и хубави жени. Идва Дона Елвира, която го моли да промени живота си, но очарователният любовник и авантюрист не иска и да чуе и дори я кани на вечеря. Възмутената Дона Елвира си отива. Чува се чукане по вратата и за ужас на Лепорело в стаята влиза каменната статуя на Командора. Дон Жуан също е смутен, но бързо се овладява и заповядва на Лепорело да донесе  още един прибор за госта. Статуята отказва храна и поканва Дон Жуан да се покае за греховете си. Дон Жуан категорично отказва. Тогава статуята му подава ръка и Дон Жуан без страх също подава своята. Ръкостискането е пагубно – постепенно Дон Жуан губи силите си, отведен от Статуята. В залата притичват Дона Елвира, Дона Анна, Дон Отавио, Церлина и Мазето, които са дошли да търсят разплата. Лепорело им разказва странните събития, случили се в този дом.

Накрая всички запяват:
Такъв е краят на човека,
който причинява зло
и смъртта на вероломните,
на живота им прилича тя.

Все пак това е театър! Няма убити!

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

За краткия си, но много интензивен живот, започнал като “дете-чудо” Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791) е написал повече от 700 произведения. Няма област от музикалното изкуство, в която той да не  създава творби с най-висока стойност и непреходно значение.
За него П. И. Чайковски пише: “Моцарт е най-високата кулминационна точка, до която е стигнала красотата в областта на музиката”
Моцарт е автор на 22 опери, 50 симфонии, 7 концерта за цигулка и оркестър, 23 концерта за пиано и оркестър, сонати за цигулка, пиано и орган, квартети, квинтети, 70 вокално-симфонични творби, кантати, оратории, меси, един Реквием и др.
Един от най-привлекателните образи за творците от всички области на изкуството е Дон Жуан. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения – опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби и др. За първи път легендата за неуморимия авантюрист и покорител на женските сърца намира място като сюжет на сценично произведение в пиесата “Севилският съблазнител” (1630 г.) от испанския драматург Тирсо де Молина. След него писатели, между които Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин, композитори като Глук, Даргомижски и Рихард Щраус създават произведения върху същия сюжет. Едно от най-значителните от тях си остава операта на Моцарт.
През януари 1787 г. Моцарт заминава с жена си за Прага на почивка у неговия приятел и голям почитател граф Тун. Там директорът на пражкия театър Бондини предлага на композитора да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Моцарт приема предложението и  се обръща към придворния либретист Лоренцо да Понте. Поетът бързо съчинява либретото и през май с. г. композиторът започва работа над музиката на “Дон Жуан”. За бързината, с която е завършена тази опера се разказват легенди. Една от тях е, че Моцарт пише прекрасната увертюра в деня на премиерата – на 29 септември 1787 година в Прага. Спектакълът има невероятно голям успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата.
Операта “Дон Жуан” е един от върховете в творческите достижения на гениалния композитор. Това музикално-сценично произведение представлява едно рядко сполучливо съчетание между драматична и комична опера. Сам авторът я нарича “драма джокоза” (весела драма). Драматургичното изграждане на творбата показва неповторимия усет на Моцарт към сценичното действие. В същото време всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма. Образите са ярки, релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. А увертюрата на “Дон Жуан” е една от най-големите и най-значителните Моцартови увертюри. По своя характер тя е свързана с музикалните образи на операта. Тази увертюра е една от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.

Дон Жуан
5 / 5 от 1 гласа

Добавена от

webtech

СПОДЕЛИ

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Масажно студио с релаксираща музика Musiny banner

VIDEO