Евгений Онегин е опера на Пьотър Илич Чайковски, оп. 24, в 3 действия (7 картини) по либрето върху романа в стихове „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин. Наречена е от Чайковски лирически сцени и е замислена за млади изпълнители. Завършена е през 1878 г., за първи път се поставя през 1879 г. в Москва, в Малий театър. Първото представление в Болшой театър е през 1881 г. През 1958 г. се снима филм-опера със звездите на Болшой театър. Операта и днес продължава да е част от репертоара на световните оперни сцении и има аудио и видеозаписи на известни изпълнители и диригенти.
Чайковски споделя в писмо до своя брат Модест, че идеята за създаването на операта „Евгений Онегин“ му дава оперната певица Елизавета Лавровская . В същото писмо описва и реакцията си – отначало скептична, но след размисъл се увлича и за една безсънна нощ подготвя „сценариум на прелестната опера с текста на Пушкин“.[1] За работата над либретото по-нататък прибягва към помощта на поета Константин Шиловски, но все пак по-голямата част от текста на ариите е подготвена от самия композитор. Либретото се състои от поредицата отделни епизоди на романа и адаптира пушкинския текст без да възпроизвежда подробностите на историята. Чайковски следва този подход, знаейки, че публиката добре е запозната с романа. Пише операта много бързо, успоредно с работа над посветената на фон Мек Четвърта симфония.[2] В писмото си до Николай Рубинщайн от 11 февруари 1878 съобщава за нейното пълно завършване. Операта е предназначена за млади певци и камерно изпълнение.[3] Тревожи се, че сценичното представяне е ново и нетипично за тогавашния оперен жанр и урежда предварителното публикуване на клавира, за да запознае публиката с новата музиката.[4] За представяне на голяма сцена Чайковски по-късно допълва операта.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Първо действие
Картина 1.
Градината в имението на Ларина. Вдовицата Ларина и бавачката Филипевна се намират в градината и слушат как дъщерите Татяна и Олга пеят. Влизат селяните, които празнуват приключването на жътвата и пеят песни. Татяна е погълната от четене, Олга се присъединява към празнуването. Филипевна съобщава за пристигането на гостите. Влизат годеникът на Олга, младият поет Ленски и неговият приятел Евгений Онегин, който идва от Санкт Петербург. Младите се разделят на двойки – Ленски и Олга, Онегин и Татяна. Онегин разказва за скуката в селото и за наследството от чичо си. Татяна вече е привлечена от него.
Картина 2.
Стаята на Татяна. Татяна се приготвя за сън, но е много развълнувана и не може да заспи. Моли бавачката да разкаже за своята младост, признава, че е влюбена. Останала сама в стаята, пише писмо до Онегин. В него признава, че е влюбена в него. На сутринта моли бавачката да прати писмото на Онегин по своя внук.
Картина 3.
Някъде в имението. Татяна очаква Онегин. Той идва и в отговор на писмото учтиво обяснява, че не заслужава любовта на Татяна, не е подходящ за семеен живот и че тя не бива така открито да споделя своите чувства.

Второ действие
Картина 1.
Бална зала в дома на Ларина. Празнува се именният ден на Татяна. Има много гости, сред които са Ленски и Онегин. Онегин скучаещ и раздразнен, че Ленски го довел на досадното празненство, започва да ухажва лекомислената Олга. Ленски не може да скрие своята ревност, опитва се да се намеси, но на Олга харесва да флиртува с Онегин. Французинът мосю Трике пее куплети, посветени на именничката. Между Ленски и Онегин се разгаря свада, Ленски извиква Онегин на дуел. Присъстващите напразно се опитват да помирят двамата. Дуелът е насрочен на следващия ден.
Картина 2.
Ранна сутрин край река. Ленски, придружен от своя секундант Зарецки, първи пристига на уреченото за дуела място. Докато чака Онегин Ленски мисли за Олга, за изминалите хубави дни. Онегин води за секундант своя камериер. И двамата бивши приятели неохотно участват в дуела, но не могат да се откажат. Зарецки дава знак, Онегин стреля, Ленски пада мъртъв.

Трето действие
Картина 1.
Богат дом в Петербург. Онегин, завърнал се след години, прекарани в чужбина, присъства на бал. Той е поканен от своя стар приятел, княз Гремин, но се чувства самотен и мисли за своя празен живот. В съпругата на Гремин той с изненада разпознава Татяна. Князът разказва на Онегин за любовта си към Татяна и щастливия си живот. Гремин представя съпругата си на Онегин, Татяна спокойно го поздравява и се отегля, а Онегин е проникнат от внезапно възникналите силни чувства към нея. Под тяхно действие той решава да ѝ пише и да иска среща.
Картина 2.
Стая в дома на Гремин. Татяна чете писмото на Онегин. Тя с вълнение си спомня за чувствата си към него. Онегин влиза в стаята и разкрива своята любов към Татяна. Тя се пита, дали промяната в неговото отношение не се дължи на нейното високо положение в обществото. Онегин отрича и я убеждава в искреността си. Тя съжалява за пропуснатата възможност за щастие с него, признава, че все още го обича. Сега обаче е омъжена и ще остане вярна на своя съпруг. Напуска стаята въпреки молбите на Онегин. Той остава самотен и отчаян.

Евгений Онегин
5 / 5 от 1 гласа

Добавена от

webtech

СПОДЕЛИ

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Масажно студио с релаксираща музика Musiny banner