СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Първа картина

Пред дома на доктор Бартоло в нощната тишина на Севиля се разнася нежна серенада. Знатният граф Алмавива, под името Линдор, пее за своята любов към красивата Розина. Младото момиче слуша с трепет нежните слова, но не може да се появи, защото е зорко пазено от своя настойник – доктор Бартоло. Старият, стиснат ерген сам е намислил да се ожени за Розина. На помощ на Алмавива неочаквано се притичва Фигаро. Подхвърлената му кесия злато ражда “план след план” в главата на изобретателния бръснар. Вещ в любовните интриги, остроумният момък измисля хитра игра, чрез която ще измамят бдителния старец. Графът ще се вмъкне в строго пазената къща като се представи за офицер, разквартируван там и по този начин ще се срещне с Розина.

Втора картина
В дома на доктор Бартоло, Розина с нежност си спомня за Линдор. Тя е твърдо решена, въпреки всички пречки, които й създава досадният настойник, да свърже съдбата си тази на своя любим. За тази цел Розина пише писмо, което Фигаро трябва да предаде на Линдор. От своя страна Бартоло е поканил учителя по музика на Розина – Дон Базилио, за да обмислят средство, чрез което да се отърве от нежелания съперник. Ловкият интригант и измамник Базилио предлага да използват изпитания способ – клеветата!

Чува се силно хлопане на външната врата и в дома шумно нахлува млад офицер. Това е преоблеченият граф Алмавива. Преструвайки се на пиян, той вдига скандал, безчинства и иска стая. Бартоло протестира напразно, безуспешни са опитите му да отпрати нахалния натрапник. В създалата се суматоха, Алмавива успява тайно да предаде бележка на Розина. Привлечени от шума пристигат войници. Офицерът, който ги води, вижда документите на графа, отдава чест и дава заповед на войниците да се оттеглят. Всички са смаяни от неочаквания обрат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Трета картина
Стаята за урок по пиано в дома на доктор Бартоло. По съвет на Фигаро, графът прибягва до нова хитрина. Този път той се появява в дома на Бартоло като Дон Алонзо – заместник на уж болния Базилио. Урокът по музика с Розина е добра възможност и за откраднати целувки, и за скрояване на по-нататъшни планове. Неочаквано пристига “болният” Дон Базилио. Алмавива едва успява да му запуши устата с кесия злато, след което хитрецът е отпратен да си отиде. Докато Фигаро бръсне доктора, Розина уговаря бягството си с Линдор. Въпреки усилията на ловкия бръснар, Бартоло забелязва измамата и прогонва Фигаро и мнимия учител по музика. Решил незабавно да се ожени, той изпраща притеклия се Дон Базилио да повика нотариус, а сам убеждава Розина, че Линдор не я обича, той е само посредник към домогванията на граф Алмавива. Разколебаната Розина дава съгласието си за венчавката и в гнева  си разкрива плана за бягството. Щастливият Бартоло бърза да вземе предохранителни мерки.

Внезапно се развихря буря. Графът и Фигаро тайно се промъкват в къщата, за да отвлекат Розина. Първоначалният й гняв бързо се сменя с радост, когато разбира, че Линдор и графът са едно и също лице. Нотариусът и Базилио идват тъкмо навреме. Алмавива и Розина се венчават и на дошлия твърде късно Бартоло не му остава нищо друго, освен да се примири с този “весел край на смешна предпазливост”.

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

“Севилският бръснар” не е първоначалното заглавие на тази опера, макар тя да е създадена по едноименната пиеса на Бомарше. Операта най-напред се наричала “Алмавива, или напразна предпазливост”, тъй като опера със заглавие “Севилският бръснар” вече била написана от Джовани Паизиело, автор на повече от 100 опери. Росини изпитвал уважение и не желаел да причинява огорчение на възрастния композитор. Със същото заглавие опери написали и други композитори от тази епоха.

Либретистът Чезаре Стербини преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва доста от своята сатирична и изобличителна сила. Така например, граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен влюбен младеж. Но Стербини, като добър познавач на сцената написва едно сполучливо либрето за комична опера.

През 1816 г. 24-годишният Дж. Росини за рекордно кратък срок написва и поставя своята опера, представяйки се като изтъкнат оперен драматург, достоен последовател на Моцарт и на най-хубавите оперни традиции в италианската опера-буфа.

“Севилският бръснар” е истински реалистична музикална комедия. Героите са надарени с типични, извлечени от живота характери. Ярките театрални ситуации са естествени и правдиви.

Любопитна е сценичната съдба на тази опера. На премиерата, състояла се в Рим на 20 февруари 1816 г. тя се проваля. За този неуспех допринасят и привържениците на Паизиело, които устроили шум и бъркотия в залата, за да попречат на публиката да възприеме спокойно новата опера. Но още на третия спектакъл “Севилският бръснар” попада в числото на тези музикални произведения, които никога не остаряват. На времето един от вестниците в Рим пише: “Ако на премиерата “Севилският бръснар” не срещна одобрение от публиката, то втория път и на следващите спектакли той бе оценен по достойнство и предизвика такъв ентусиазъм, че целият театър се тресеше от възгласите “E viva!” по адрес на маестро Росини. Неколкократно викан на сцената след спектакъла, той най-накрая бе отведен в къщи при светлината на стотици факли».

Севилският бръснар
5 / 5 от 1 гласа

Добавена от

webtech

СПОДЕЛИ

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

VIDEO