МЕСЕЧЕН БЮЛЕТИН

В РУБРИКАТА





МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 53 юли, 2011

Издание на Държавна опера – ВАРНА

Скъпи читатели,
Музикалното варненско лято продължава. В нашия пореден брой на бюлетина Музикална сцена ще ви информираме за най-интересните концерти и спектакли, бележещи средата и края на ММФ “Варненско лято”. В плановете на ТМПЦ – Държавна опера – Варна влизат много интересни концерти и спектакли. Както знаете миналата година стартирахме много успешно нашия проект “ОПЕРА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР”. Получихме и награда “Варна” за тази наша инициатива. Планираме това лято да имаме повече спектакли на сцената на Летния театър. Най-големите български оперни звезди, които покоряват световните оперни сцени и са в разцвета на своята кариера ще гостуват във Варна. Нека отново бъдем заедно в залите и на летните сцени и със затаен дъх да се насладим на очарованието от прекрасната музика с едни от най-добрите образци на музикалното изкуство и солисти от световна величина.

ВТОРО ИЗДАНИЕ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 Миналата година за първи път след дълго прекъсване се възстанови традицията да се изнасят оперни спектакли в Летния театър. Тази година стартираме второто издание на «Опера в Летния театър». Варненци и гостите на града отново ще имат възможността да почувстват магията на оперното изкуство в уникалния Летен театър – на открито, сред зеленина и на метри от Черно море. Началото поставяме с «Травиата» в началото на юли, следват два спектакъла – премиера на операта “Бал с маски” от Верди на 13 и 14 юли, копродукция със Софийската опера и балет и продължаваме с «Мадам Бътерфлай» и «Аида» в рамките на ММФ «Варненско лято». Извън фестивала е планиран юбилейният оперен концерт-спектакъл, посвете на 60-годишната творческа дейност и 80-годишният юбилей на диригент Борислав Иванов на 22 юли. През август планираме още три спектакъла – «Кармен” със солистката на Виенската Щатсопер Надя Кръстева, “Набуко» с дебют на Радостина Николаева в ролята на Абигаил и новата премиера на «Кармина Бурана»
«Опера в Летния театър» стартира на 4 юли с “ТРАВИАТА” – най-изпълняваната опера за всички времена! Под диригентството на маестро Иван Филев и режисурата на Георги Лалов в главните роли варненци и гостите на града ще видят и чуят Снежана Драмчева в ролята на Виолета, Пеньо Пирозов в ролята н Алфред и солистът на варненската опера Пламен Димитров (Жорж Жермон).

КЛАСИЧЕСКИЯТ БАЛЕТ «ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ» - ПОСТАНОВКА НА КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ – балет в две действия (три картини)
по музика на П. Хертел ПРЕМИЕРА
5 юли, 18 юли
19:00
Режисура, хореография и постановка КОНСТАНТИН ИЛИЕВ
Сценография КОНСТАНТИН ИЛИЕВ и ДОБРОМИР МИХАЙЛОВ
Репетитор на балета ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА

С участието на балета при ТМПЦ – Държавна опера – Варна
Художествен ръководител
ЕКАТЕРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА

Преди малко повече от месец – на 28 май се състоя премиерата на класическия балет “Зле опазеното момиче” по музика на П. Хертел. Това е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. Този път солисти са: Илиана Славова – Лиза, Николай Димитров (Марцелина), Живко Кайков (Никез) и в ролята на бедния влюбен момък Колен ще се представи младият балетист Павел Кирчев.
Спектакълът е изграден със средствата на класическия балет, сюжетът е изпълнен със смешни ситуации и жизнерадостни танци на момите и момците. Образите са ярко индивидуализирани и много характерни. За публиката остава удоволствието да се наслади на една пасторална картина на селския живот, изпъстрена с комични ситуации и много настроение. 

ЗА ВТОРИ ПЪТ ВАРНЕНСКИТЕ СИМФОНИЦИ ЩЕ СЕ ПРЕДСТАВЯТ НА ММФ «Варненско лято»

5 юли
19:30 часа Фестивален и конгресен център
Диригент Владимир Валек, Чехия   
Солист София Яфе - цигулка,  Германия
Програма:
Сметана – Вълтава из „Моето отечество”
Дворжак – Концерт  за цигулка и оркестър, ла минор оп.53
Чайковски – Симфония 5

Както е известно, Симфоничният оркестър при Държавна опера – Варна по традиция е един от основните участници в ММФ „Варненско лято”. И тази година с Българска рапсодия «Вардар» на Панчо Владигеров в изпълнение на Варненския симфоничен оркестър беше открит ММФ  “Варненско лято”, който отбелязва своята 85-годишнина.
Този път програмата е изцяло славянска: чешкият композитор Бедржих Сметана, неговият достоен последовател – Антонин Дворжак и руският класик П. И. Чайковски. Интересна подробност от творческите биографии на двамата велики композитори е, че и двамата са изпитвали уважение и възхищение от творческите постижения на съответния колега. Дворжак е бил силно повлиян от музиката на Чайковски и след личното им запознаване, Чайковски също се е възхищавал от музиката на чешкия майстор. 

Повече информация за ММФ “Варненско лято” ще откриете на http://www.varnasummerfest.org/

ЗА ПЪРВИ ПЪТ СОЛИСТЪТ НА ДЪРЖАВНИЯ МУЗИКАЛЕН И БАЛЕТЕН ЦЕНТЪР – СОФИЯ, ПЕНЬО ПИРОЗОВ ЩЕ СЕ ПРЕДСТАВИ В РОЛЯТА НА ХЕРЦОГА ОТ ОП. «РИГОЛЕТО»
РИГОЛЕТО – опера от Дж. Верди
6 юли
19:00
Диригент Борислав Иванов
Режисьор Кузман Попов

Пеньо Пирозов (род. 1969 г.) е завършил ДМА ”Панчо Владигеров” – оперно пеене през 2001 г., след което е приет за солист-артист в ДМТ”Стефан Македонски” (понастояшем Държавен музикален и балетен център – София). Вокалната си техника през годините е развивал с такива имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Залцбург при проф. Борис Баков. През годините е пял под диригентството на Руслан Райчев, Генадий Рождественски, Иван Филев, Росица Баталова, Юли Дамянов, Игор Богданов, Григор Паликаров, Огнян Митонов и много други. Утвърждава се като водещ тенор в лиричния и героичен репертоара на театъра с ролите: Павлин от „Българи от старо време” – Асен Карастоянов, Херцога на Урбино  от  “Една нощ във Венеция” - Щраус, Парис  от  “Хубавата Елена” - Офенбах, Шандор Баринкай  от “Цигански Барон” – Щраус, Алфред  от “Прилепът” - Щраус, Граф Цедуал  от “Виенска кръв” - Щраус, Граф Данило и Ками де Росион  от “Веселата Вдовица” - Лехар, Граф Тасило от „Графиня Марица” – Калман, Йожи от „Циганска Любов” – Лехар. Шандор Бори  от „Хецогинята на Чикаго” – Калман, Едвин от „Царицата на чардаша” – Калман.
По същото време участва и в продукцията на оперните театри на България и чужбина. Изпълнява оперни роли с голям успех: Дон Отавио - “Дон Жуан” - Моцарт, Паолино -“Тайният брак” - Чимароза, Граф Алмавива - “Севилският браснар” - Росини, Херцог - “Риголето” - Верди,  Рудолф - „Бохеми” – Пучини, Алфред - “Травиата”- Верди, Граф Енрико - „Истинското постоянство” – Хайдн и др.
Участва във всички продукции  на музикалния театър от 2001 г. до днес в Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания, Токио и Солун.
На 22 май 2006 г. участва  в изпълнението на “Реквием “ от В.А.Моцарт под палката на Генадий Рождественски, а сопрановата партия е изпълнена от Анна Томова – Синтова.
През сезон 2009-2010 на  „Софийската Националната опера и балет” дебютира в ролята на Херцога от „Риголето” и в европейската продукция на „Истинското постоянство” – Хайдн в ролята на граф Енрико.

В ролята на Джилда отново ще се представи солистката на Варненската опера Ирина Жекова.
Ролята на Риголето е една от най-успешните роли в репертоара на младия баритон Пламен Димитров, също солист на Варненската опера.

ПРЕМИЕРА НА ОПЕРАТА «БАЛ С МАСКИ» НА 13 И 14 ЮЛИ В ЛЕТЕН ТЕАТЪР
БАЛ С МАСКИ – опера от Дж. Верди
13 и 14 юли
21:00 Летен театър
Диригент Борислав Иванов
Режисьор Пламен Карталов

КОПРОДУКЦИЯ СЪС СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ

Сценография ИВО КНЕЗОВИЧ
Художник на костюмите ЕЛЕНА ИВАНОВА
Хореография ПЕТЪР ЛУКАНОВ
Асистент-режисьор ВЕРА БЕЛЕВА
Диригент на хора МАЛИНА ХУБЧЕВА

Трета постановка в историята на Варненската опера.

Първа премиера на сцената на операта във Варна на 9 март 1956 г. под диригентската палка на Емил Главанаков, режисьор Николай Николов, художник Мариана Попова и балетмайстор Пенка Стойчева. В главните роли се представят варненските солисти: Тодор Костов, Михаил Зидаров, Лиляна Анастасова, Станка Николова, Лили Чорбаджийска и др.

Втората постановка се е състояла в рамките на ММФ “Варненско лято” на 2 юли 1991 г. с диригент Иван Филев, режисьор Кузман Попов и художник Лора Маринова с гостуващи солисти от Турция – Джемалетин Карагюллю и Зехра Йълдъз и солистите на Варненската опера Нико Исаков, Бойка Василева, Даниела Димова и др.

РЕЖИСЬОРЪТ И СОЛИСТИТЕ:
РЕЖИСЬОРЪТ ПЛАМЕН КАРТАЛОВ завършва Държавната музикална академия, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Новаторският му размах покрива широк диапазон от стилове и автори. Още като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера – Благоевград), с основно предназначение за лабораторно вникване и интерпретация в жанра на малката оперна форма. Пламен Карталов създава впечатляващи със сценичната си интерпретация произведения от български композитори Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Иван Спасов. Запомнящи са грандиозните зрелищни постановки на открито – “Ивайло” от Марин Големинов и “Цар Калоян” от Панчо Владигеров, поставени на “Сцената на вековете” на историческия крепост “Царевец” във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие. Превръща най-големия столичен площад в сцена за оперни спектакли на открито (”Аида”, “Атила”, “Кармен”, “Княз Игор”, “Турандот”, “Севилският бръснар”, “Сватбата на Фигаро”, “Цар и дърводелец”, “Мадам Бътерфлай” и др.) и създава фестивала “Опера на площада”. Не случайно във вестник “Капитал” пише, че “ако някой притежава таланта да превърне операта в истински празник, това безспорно е Пламен Карталов. Спектаклите му промениха отношението на столичани към нея. За тях вече тя не е единствено изкуство само за избрани.” През есента на 2008 година възстановява уникалната „Сцена на вековете”, като поставя на открито Пучиниевата опера „Турандот”. Като директор на Софийската опера и балет създава най-ефективна творческа и продуктивна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Под негово ръководство за първи път и с огромен успех, Националната опера се представи в Бразилия и в Япония. През месец октомври 2008 година Софийската опера гостува за четвърти път в Япония с новите постановки на Пламен Карталов „Бал с маски” и „Турандот”. Показва се нов стил на национален оперен театър с постановките “Турандот”, “Джоконда”, “Дон Карлос”, „Риголето” и „Бал с маски”, които се оценяват от критиката и публиката като едни от най-добрите постижения представяни в Япония. Като режисьор гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватска, Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Има принос за професионалното израстване и международната кариера на много млади артисти. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим. Провежда майсторски класове в различни страни. Професор по режисура и актъорско майсторство Многократно е канен за жури на авторитетни международни конкурси за млади оперни певци. Участва в европейски конференции с доклади по творчески, организационни и управленски въпроси на оперния театър. Удостояван е с награди, между които: “Кристална лира” нана Съюза на музикалните и танцови дейци в България, годишните награди на БНР и Столична община, „Златна книга” на Европейския форум на експертите, “Златна муза” (Русия), Златен медал на фондацията “Роза Понсел” (САЩ), Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на “Любовен еликсир” на Доницети, и др. Носител е на държавното отличие орден „Кирил и Методи” Първа степен и огърлие и на най-големия правителствен бразилски орден “Рицар на южния кръст”. Автор е на книгата “Янините девет братя” опера от Л. Пипков. “Режисьорски проекции” – резултат на задълбочени проучвания върху един от шедьоврите на българската музикално сценична класика. В последните сезони поставя на сцените на Словенския национален театър в Марибор “Вълшебната флейта”, “Кандид”, “Набуко”, “Хофманови разкази”, “Княз Игор”, “Севилският бръснар”, “Селска чест” и “Палячи”, като неговите постановки гостуват на международен музикален фестивал в Любляна . През 2006 година Словенската операСловенската опера – Марибор гостува с неговата постановка на операта “Лакме” за първи път в Япония – на фестивала в Осака. В Кипър поставя “Палячи”, в Нови сад - “Лучия Ди Ламермур”. В Белград - “Прилепът” и “Палячи”. През 2005 година в Скопие Пламен Карталов пожъна поредния си режисьорски успех със световнатапремиера на македонската опера с библейски сюжет “Лидия от Македония” на композитора Ристо Аврамовски. Международната критика оценява режисьорската работа на Пламен Карталов като “новаторска”, “водеща”, “бляскава”, “фантастична”.
Тенорът Костадин Андреев (РИКАРДО-13 юли) е роден през 1968 г. в град Стара Загора. През 1994 г. завършва оперно пеене в Държавната музикална академия. Своя  музикален дебют прави през 1992 г. с ролята на Рудолф в “Бохеми” от Пучини на сцената на Бургаската опера.
През 1995 г. се присъединява към състава на Националната опера и балет в град София, където като артист-солист изпълнява десетки централни тенорови партии. Репертоарът на Костадин Андреев включва над 30 роли в произведения от композиторите Верди, Пучини, Бизе, Мусоргски, Стравински, Владигеров, Масне, Гуно и други. Работил е с едни от най-големите диригенти на нашето време: Антонио Гуаданьо, Сейджи Озава, Никса Бареца, Марчело Виоти, Валери Гергиев, Кацуши Оно, Руслан Райчев, Иван Вульпе, Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Милен Начев, Методи Матакиев, Георги Нотев и др. Партнирал е с именити оперни изпълнители, сред които Агнес Балца, Мишел Крайдър, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Ренато Брузон, Лео Нучи, Никола Гюзелев и др.
Костадин Андреев гастролира в най-престижните оперни театри на Германия, Австрия, Италия и Холандия, Чехия, Монте Карло, Франция, Гърция, Испания, Малта и др., както и в Япония, Бразилия, Египет, Израел.
Световноизвестният руски тенор Август Амонов  (РИКАРДО-14 юли) е роден през 1977 г. в Казан. През 1997 г. завършва Държавната консерватория в Алма-Ата, но още от 1995 г. е приет в трупата на Казахския академичен театър за опера и балет, от 1998 г. е в трупата на музикалния театър “Хеликон” (Москва), а от 1999 г. – в театър “Станиславски – Немирович-Данченко”. През 2001 г. младият тенор дебютира на сцената на Болшой театър в ролите на Граф Водемон от оп. “Йоланта” (Чайковски) и Алваро от “Силата на съдбата” (Верди).
От 2003 година Август Амонов е един от водещите солисти на световноизвестния  Мариински театър в Санкт Петербург. където натрупва впечатляващ репертоар, повече от 50 роли от италиански, руски, френски и немски опери. Едни от най любимите му партии са тези на Радамес (”Аида”), Отело, изпят за първи път във Вашингтонската опера. От руския репертоар обожава оперите „Йоланта” и „Дама пика” на Чайковски, а от другите – „Самсон и Далила” на Сен Санс и ролята на Зигмунд от „Валкюра” от Вагнер, с която е гастролирал в Ковънт Гардън.
Август Амонов работи с едни от най изявените диригенти, като Генадий Рождественски, Юрий Темирканов, Валери Гергиев, Владимир Федосеев, режисьори, като Маестрини, Д. Черняков и др. Певецът е гастролирал с голям успех в Китай, Корея, Канада, Германия, Холандия, Австралия, Франция, Англия, Япония и на редица още оперни сцени и фестивали. Навсякъде публиката и критиката отбелязват неговия богат и красив глас, естественото и завладяващо сценично присъствие. Август Амонов е лауреат на Международния конкурс за млади оперни певци „Глинка“ (2001) и на премия „Ирина Архипова“ (2004).
За първи път в България Август Амонов гастролира през април 2008 г. в ролята на Рикардо от оп. «Бал с маски» на сцената на Националната опера и балет, по покана на проф. Пламен Карталов.
Тази година той ще пее на сцената на Летния театър във Варна в премиерния спектакъл на същата опера и това е още една перла в огърлицата от млади певци със световна певческа кариера, които гостуват на «Опера в Летния театър» в красивия ни черноморски град.

Сопраното Радостина Николаева (АМЕЛИЯ-13 юли) е носителка на отличието „Кристална лира” 2009, което се присъжда за върхови постижения в музикалното и танцовото изкуство. Талантливата певица е отличена за ролята на Амелия в операта „Бал с маски” от Верди – постановка на Софийската опера.
Пътят на Радостина Николаева е изпълнен с музика. Завършва музикалното училище в родния си град Русе. В началото мечтае да стане концертираща пианистка, но призванието й е оперната сцена. Клавирната школа, която е преминала, й помага и до днес. Следва шлифоването на гласа й в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София.
„Завърших в класа на доц. Ирена Бръмбарова и асистентката й Велизара Караиванова. Всяка нова партия концентрира цялата ми любов и енергия. Дебютът ми бе още като студентка на оперната сцена в Русе. Проф. Павел Герджиков, при когото съм завършила актьорско майсторство, ме покани за ролята на Дона Елвира в операта „Дон Жуан” от Верди. А от 2003 година съм член на Софийската опера.”
Радостина Николаева е завършила майсторски клас при световноизвестната оперна певица Анна Томова–Синтова. Като солист на Софийската опера младото сопрано играе в любими и популярни роли, сред които Графинята, Дездемона, Неда и др. Публиката я чу и като Манон Леско в едноименната опера на Пучини – премиерно заглавие в столичния афиш.
В биографията си Радостина Николаева има награди от международни оперни конкурси. „Всяко едно признание от конкурс ми носи удовлетворение. 2004 година ще остане паметна в моя живот. Тогава участвах в международния конкурс за млади оперни таланти ”Борис Христов”, който се провежда в София. Това бе тежко състезание - трети тур е изпълнение на главна роля в спектакъл. Беше ми присъдена трета награда. А през 2008-а на международния оперен конкурс в Сарзана, Италия, получих първа награда и приза на публиката. Там председател на журито бе оперната прима Райна Кабаиванска. Имах щастието да се запозная с нея – това бе преломен момент в моя живот.”
Радостина Николаева гради успешна певческа кариера. Пее в спектакли на Старозагорската опера, участва в постановки и фестивали в Германия, Швейцария, Холандия, Русия.

Димитринка Райчева – сопран (АМЕЛИЯ-14 юли) e родена през 1975 г. в гр. Добрич. През 1998 г. завършва висшето си образование в ДМА „Панчо Владигеров” и взема участие в студентския спектакъл “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на Пламен Карталов. Следват множество участия в концерти и спектакли в България и чужбина.
      През септември 2008 е финалистка на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо,  Сицилия, а през октомври с. г. е наградена със специално отличие на Конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия. Там получава покана за обучение и участва в няколко курса на известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес.
      На XIV-тия Международен Конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” 2009 г. е удостоена с III-та награда.
       През месец май 2010 г. взема участие в премиерата на “Рейнско злато” от Рихард Вагнер в ролята на Флосхилде. С този спектакъл се слага началото на реализацията на тетралогията “Ппъстенът на нибелунга” в Националната Опера и Балет – София. За следващата опера “Валкюри” е ангажирана за ролята на Валтрауте.

Александър Крунев – баритон (РЕНАТО) завършва Държавна Музикална академия “Панчо Владигеров” – София през 1990 година. Същата година дебютира на професионална сцена в ролята на Жорж Жермон от операта “Травиата” на Верди в Пловдив. В репертоара на певеца са включени солистичните баритонови партии от оперите: Севилският бръснар на Росини; Любовен еликсир, Лучия ди Ламермур, Дон Паскуале на Доницети; Набуко, Ернани, Риголето, Трубадур, Бал с маски, Силата на съдбата, Дон Карлос, Аида, Отело на Верди; Манон Леско, Бохеми,  Тоска, Мадам Бътерфлай, Турандот на Пучини; Княз Игор на Бородин, Кармен на Бизе; Евгений Онегин на П. И. Чайковски и др.
Александър Крунев има богат кантатно-ораториален репертоар: Коронационна Меса на В. А. Моцарт , Миса солемнис и Девета симфония на Бетовен, Кармина Бурана на Карл Орф, Едип цар на  Стравински и др.
Постоянен гост е на всички български оперни театри. Гастролирал е многократно в: Италия, Германия, Франция, Холандия, Белгия, Англия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Македония, Южна Корея, Япония и др. Има студийни записи в Българско национално радио и Българска национална телевизия.
Партнирал е на всички големи български световно известни оперни певци като Гена Димитрова, Александрина Милчева, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Бойко Цветанов и много други
Александър Крунев е певец с богата природа и изключителна музикалност и това му дава възможност за равностойна изява, както в оперния, така и в кантатно-ораториалния жанр.

Елена Чавдарова-Иса – мецосопран (Улрика-13 юли) е родена в семейство на музиканти. Завършила е Пловдивското музикално училище и Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София в класа на доц.Ирена Бръмбарова. Специализирала е в Студия за млади оперни певци към Софийската опера. През сезон 1992/93 г. дебютира в ролята на Мадалена от оп. “Риголето” на Верди в Пловдивската опера, където е солистка и до днес. От 1997 г. е постоянен гост – член на Софийската опера.
Елена Чавдарова е лауреат и носител на награди от три престижни международни  оперни конкурси: ІІІ награда от Конкурса за млади оперни певци “Борис Христов” (1996), Първа специална награда от конкурса в Билбао (Испания – 1996) и поощрителна награда от конкурса в Токио през 1997 г.
В репертоара на певицата са почти всички най-известни мецосопранови главни солистични роли от оперите на Джузепе Верди: Амнерис (Аида), Еболи (Дон Карлос), Азучена (Трубадур), Фенена (Набуко), Мадалена (Риголето), Реквием;
Сузуки (Мадам Бътерфлай) на Джакомо Пучини, Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, Лола от Селска чест на Пиетро Маскани, Олга от Евгений Онегин на Чайковски, Кончаковна от Княз Игор на Ал. Бородин и др.
Елена Чавдарова-Иса има гастроли в най-реномираните оперни театри на Европа, Азия и Латинска Америка. Пяла е с Миланската филхармония под диригентството на Рикардо Шайи, участвала е в постановка на оп. “Княз Игор” на сцената на Дойче опер в Берлин. Певицата е гостувала на сцената на Националната опера в Лисабон, Рио де Жанейро, в Театро Ариага – Билбао, “Аудиторио” – Мадрид, и др. испански театри, Нов национален театър – Токио, “Елизабет хол”, “Мюзикхале” – Хамбург и др. театри и концертни зали.
Партнирала е на известни оперни певци като Луис Лима, Николай Геда, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Бойко Цветанов, Кармела Римиджо и др.

БОЙКА ВАСИЛЕВА – мецосопран (УЛРИКА-14 юли)
Завършва Държавна музикална академия – София през 1987 година в класа по оперно пеене на проф. Лилия Стефанова. През 1987 година специализира в Алден Баден – Белгия, през 1988 г. – във Флоренция, Италия при Джино Беки, а през 1989 г. – в Римската Академия за изкуства и култура “Борис Христов”. Носител е на III награда на конкурсите “Светослав Обретенов” през 1986 година и II Награда и две специални награди от Конкурса в Адрия, Италия – през 1988 година.
От 1988 г. е солистка на Варненска опера. Гастролирала е успешно на сцените на редица оперни театри в Гърция, Турция, Русия; Театър”Одеон” в Париж, Франция; Кралския театър в Амстердам, Холандия; Театър “Колосео” в Лисабон, Португалия и др. През 2001 година участва като Амнерис в Суперпродукцията на операта “Аида” на Верди в Кайро, Египет. Има записи в Българско Национално радио.
Бойка Василева с успех изпълнява целия мецосопранов репертоар на Държавна опера – Варна в опери на Моцарт, Росини, Верди, Бизе, Пучини, Чайковски, Маскани и др.
    
БАЛЕТЕН КОНЦЕРТ – ПРОДУКЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЛЯТНАТА БАЛЕТНА АКАДЕМИЯ НА КАЛИНА БОГОЕВА

20 юли
11:00часа
Международната лятна балетна академия „Варна”, водена от изтъкнатия артист, педагог и методист Калина Богоева, провежда заниманията си от 1995 г. насам.
Програмата на занятията е разработена от изтъкната българска балерина, хореограф и педагог. Тя завършва висшето си образование в Института за театрално изкуство в Москва и е експерт по методиката на Ваганова и съвременната руска класическа школа. Калина Богоева е работила като експерт в Националното хореографско училище в София, балетмайстор и хореограф на Националната опера - София и на балета на Варненската опера, директор на танцова трупа „Арабеск”. Поставяла е класически балети и авторски хореографии с балетните трупи на София, Русе, Варна, Атина, Пърт - Австралия.
През 1993 г. основава и започва да ръководи специалност „Балетна педагогика” в Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров” – София.
Сред наградите, които Калина Богоева има, са сребърен медал от Международния балетен конкурс във Варна 1964 г., награда на Министерството на културата за принос в развитието на изкуството 2001 г., награда „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци 2001 г., награда на Министерството на културата за принос в разпространението на българска култура.
По традиция Лятната балетна академия на Калина Богоева завършва с концерт на участниците.

ОПЕРАТА «МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ» НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР В РАМКИТЕ НА ММФ «Варненско лято»

20 юли
21:00 часа Летен театър
Диригент Иван филев   
Режисьор Кузман Попов

В ролите: Цветелина Малджанска (Чо-Чо-Сан), Бойка Василева (Сузуки), Арсений Арсов (Пинкертон), Венцеслав Анастасов (Шарплес), Пламен Долапчиев (Горо) и др.

ИСТОРИЯ НА ОПЕРАТА:
Джузепе Верди умира през 1901 г. и Пучини някак естествено вече е смятан за най-големия съвременен италиански оперен композитор. По време на едно посещение в Лондон композиторът вижда в един от лондонските театри драмата „Гейша“ от Дейвид Беласко (1853–1931), написана по новелата на американския писател Джон Л. Лонг. Той е завладян от личната драма на нещастната японска девойка и решава да композира опера на този сюжет. Сега отново неговите литературни сътрудници Луиджи Илика (1859 – 1919) и Джузепе Джакоза (1847–1906) се залавят с либретото и скоро Пучини написва първото действие, преди окончателно да е готов текстът на цялата опера. При писането на музиката Пучини изучава японските народни песни. Освен многото трудове, които проучва, той се запознава и с живата японска песен. Композиторът записва много японски напеви от жената на японския посланик в Рим Окияма, някои от които използува в музиката си. В тази си творба, както и в предишните си опери, Пучини отново акцентира на образа на главната героиня. За разлика от драмата на Беласко, в операта Пинкертон не е отрицателен герой, а е създаден в духа на традиционния оперен любовник. Партитурата на „Мадам Бътерфлай“ е завършена в края на 1903 г., а премиерата е на 17 февруари 1904 г. в миланския театър „Ла Скала“. За голяма изненада на поклонниците на Пучини, новата му опера се проваля. На първото представление се чуват свирки и негодувание. Пучини се съгласява с предложението на издателя си да преработи операта от две в три действия, като прибавя някои нови музикални епизоди — арията на Пинкертон и др. В новата си редакция „Мадам Бътерфлай“ се изнася в град Бреша, но този път с огромен успех и скоро завладява всички оперни сцени.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
През 1867 г. вкопчената във феодалната традиция островна държава преживява революция, която превръща страната в конституционна монархия. Отсега нататък Япония ще иска да навакса, да настигне и да изпревари останалия свят. Тази Япония от края на 19 век, люлееща се, колебаеща се между средновековния начин на живот и представи за ред на самурайската каста и мнимото щастие в янки-рая, е историческата предпоставка за раждането на “Трагедията на една японка”, както е подзаглавието на произведението.

ТВОРЧЕСКО КРЕДО
“Да заинтересоваш, да поразиш и трогнеш...” – така Пучини и веристите определят художествената си задача. Да! Бътерфлай става жертва на желанието си да промени живота си на гейша! Да! Стремежът й към мъничко щастие се оказва непостижим! Да! Животът й се оказва илюзия, една красива лъжа, която би могла да бъде истина! И тя умира с чест, щом като не може без чест да живее!... По много начини може да се изкаже и докаже Пучиниевото кредо...

СЪБУЖДАМ БУРИТЕ
Всъщност конфликтът и днес е между новото и старото, между “доброто вярно старо” и “изменчивото ново” (и като маска, и като същност). И в хаоса след бурята, в подкрепа на историята, въпреки пролетите истински сълзи по миналото, с надежда гледам напред, защото вярвам, че последният стон и вик на Пинкертон е човешки: “Бътерфлай! Бътерфлай! Бътерфлай!...” така завършва тази опера.

КУЗМАН ПОПОВ – режисьор


ОПЕРЕН ГАЛА СПЕКТАКЪЛ, ПОСВЕТЕН НА БОРИСЛАВ ИВАНОВ
22 юли
21:00 Летен театър

ДИРИГЕНТЪТ БОРИСЛАВ ИВАНОВ
60 ГОДИНИ НА ПУЛТА
80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

ДИРИГЕНТ: БОРИСЛАВ ИВАНОВ
РЕЖИСЬОР: КУЗМАН ПОПОВ

Солисти (по азбучен ред): Бойка Василева, Димитринка Райчева, Елена Чавдарова-Иса, Ирина Жекова, София Иванова,
Александър Крунев, Арсений Арсов, Бойко Цветанов, Венцеслав Анастасов, Димитър Станчев, Костадин Андреев, Орлин Горанов, Петър Данаилов, Пламен Димитров

ОРКЕСТЪР, ХОР И БАЛЕТ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА – ВАРНА

Програма: из оперите “Травиата”, “Риголето”, “Трубадур”, “Бал с маски”, “Дон Карлос”, “Набуко”, “Аида” на Джузепе Верди; “Кармен” от Бизе, “Севилският бръснар” от Дж. Росини, “Норма” от В. Белини, “Палячи” от Леонкавало, “Турандот” от Дж. Пучини, “Хофманови разкази” от Офенбах.
 
С голяма оперна гала ще бъде отбелязан юбилеят на главният художествен ръководител на Държавна опера – Варна Борислав Иванов.

Солистите са едни от най-известните български оперни певци – букет от три поколения, с които Маестрото е работил през годините, заедно са изграждали творческите си кариери, заедно са гастролирали по световните сцени, а днес с някои от тях има освен творчески и топли приятелски взаимоотношения. Имената на солистите сами говорят за себе си – това са едни от най-изявените български певци със световна кариера. В концерта под режисурата на Кузман Попов е включен и мултимедиен продукт с откъси от последния филм на БНТ за юбилея на Борислав Иванов.

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ - 60 ГОДИНИ НА ОПЕРНИЯ ПУЛТ

На 2 август 2011 г., Борислав Иванов навършва 80 години и 60 години активна творческа дейност на българската и световна музикална сцена като диригент, мениджър и общественик. Роден във Варна, той завършва Първа мъжка гимназия, едновременно с това e извънреден ученик и в новосформираното Музикално училище в морския град. Открил за себе си веднъж завинаги света на класическата музика, той свири на цигулка, но неговото истинско призвание се оказва съдбата на диригента. Дебютът му е през 1949 г., когато още като ученик в 7 клас на Първа мъжка гимназия му е поверено да ръководи хора и оркестъра на училището. След завършване на средното си образование, в продължение на една година, сам спечелва средства за следването си в Музикалната академия, където влиза през 1951 г. с изпит по цигулка и пиано (на което впрочем се научава да свири сам). Професор Георги Златев-Черкин, композитор, педагог в българската Музикална академия и във Виенската консерватория забелязва таланта на Борислав Иванов и го записва в новосформирания, първи български хорово-диригентски клас на бъдещият професор Георги Димитров, известен като Класът на професорите. Така Борислав Иванов, заедно с Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Алипи Найденов, Георги Робев и други, влиза в плеядата изключителни български имена, които формират облика на българската музикална култура и я прославят навсякъде по света.

Творческият път на Борислав Иванов е едно стремително изкачване към световната слава. След завършване на Консерваторията със специалност оркестрово дирижиране при Влади Симеонов, той работи в ДМТ „Стефан Македонски”, ръководи хорове, оркестри и опери в различни градове, в тандем с най-плодовития български оперен композитор Парашкев Хаджиев, осъществява премиери на най-известните му опери. И във Варна дебютът му като диригент е свързан с Парашкев Хаджиев и неговата опера „Имало едно време”. Тук той натрупва богат диригентски, организационен и импресарски опит, включително като директор на Варненската опера и на ММФ „Варненско лято”. За неговото майсторство ласкаво се изказват световни музикални авторитети като композиторът Арам Хачатурян и диригентът Курт Мазур, а режисьорът Валтер Фелзенщайн го кани на стаж в Комише Опер в Берлин (1963). Следват първите концерти в Ерфурт и Майнинген, участие в международен диригентски конкурс в Ливърпул (1964), където Борислав Иванов е единственият участник отвъд „желязната завеса” и единственият, който дирижира без партитура. 32-годишният българин заслужава най-високите оценки на британската музикална критика.

Вторият впечатляващ тласък в творческото развитие и международната кариера на Борислав Иванов идва след срещата с великия Херберт фон Караян, който характеризира дарбата на младия българин с думите: „Борислав Иванов притежава голяма музикалност. Неговата мануална техника се отличава с прецизност, яснота, сигурност и рутина и това му позволява да интерпретира с голяма изразна сила”. Един от малцината щастливци, Борислав Иванов е допуснат до творческата лаборатория на може би най-големия диригент на XX век, при който усъвършенства своето майсторство, заслужавайки признанието Ученик на Херберт фон Караян. По препоръка на Караян Борислав Иванов е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, на който впоследствие става и Генерален музикален директор – престижен пост, на който остава цели 40 сезона!

Независимо от международните си ангажименти, Борислав Иванов никога не се откъсва от България и непрекъснато работи за популяризиране на българската музикална култура и на българските оперни гласове по света. Като директор в продължение на общо 30 години (!) на оперите във Варна, Пловдив и София, той култивира високи естетически критерии, благодарение на които симфоничните и оперни колективи завоюват аплодисментите както на българската, така и на чуждестранната публика. Стотици са турнетата, организирани от Борислав Иванов, по време на които за пръв път звучи българска музика и за пръв път се представят български инструменталисти и певци на различни сцени в различни страни по света: Германия, Франция, Дания, Белгия, Холандия, Португалия, Египет, Испания, Китай, Япония, Южна Корея, Мароко, Малта и др. Огромен е неговият принос в утвърждаването на българската музикална култура (любима му е Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров) и големите български оперни гласове на световния подиум. Той представя и подпомага международната кариера на оперни певци като Юлия Винер, Никола Николов, Гена Димитрова, Димитър Петков, Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, София Иванова, Орлин Горанов и др. С тях и с други изявени български солисти и музикални състави гастролира многократно в Испания, Италия, Германия, Полша, Русия, Египет, Франция, Белгия, Турция и др.

Забележителни и ненадминати от друг български музикант са постиженията и заслугите на Борислав Иванов като основател, мениджър и арт-директор на оперни фестивали. В България той поставя началото на традицията на Вердиевия фестивал в Античния театър на Пловдив; в продължение на вече 30 години е арт-директор на Оперния фестивал в Палма де Майорка, от 6 години ръководи и Оперния фестивал в Севиля, от 5 години стои начело на Оперния фестивал на остров Родос, Гърция, участва също в оперните фестивали в Солотурн, Картуха, Естепона и др., журира международни конкурси в Италия, Германия, Гърция.

Огромният и разнообразен репертоар на Борислав Иванов обхваща голяма част от световното и българско музикално наследство, както и цялата оперна класика: „Палячи” и „Селска чест”, „Травиата”, „Аида”, „Дон Карлос”, „Ернани”, „Набуко”, „Бал с маски”, „Трубадур” „Риголето”, „Отело”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Евгений Онегин”, „Борис Годунов”, „Мадам Бътерфлай”, „Кармина Бурана” и др.

Във всички оперни театри и симфонични колективи, с които работи, Борислав Иванов оставя своя знак за професионализъм. Епохата Борислав Иванов е неизменна част от историята както на Берлинския симфоничен оркестър, така и на оперните театри във Варна, Пловдив и София, също на Държавната опера в Касел, Германия и Държавната опера в Анкара, Турция. Високите оценки на световната преса за дълбочината на неговите проникновени музикални интерпретации, за високото му диригентско майсторство, както и за качествата му на талантлив мениджър, знаещ как да консолидира творческата енергия на големи музикални колективи, са признание не само за Борислав Иванов, но и за България.

В момента Маестро Борислав Иванов е главен художествен ръководител на Държавна опера Варна и продължава да внася своя високохудожествен принос в българския музикален живот - не само със сценичните си изяви, а и като дарява с опита и знанията си по-младите поколения. Благодарение на неговата активност и компетентност през лятото на 2010 г. с изключителен успех бе поставено началото на Опера в Летния театър, в която гостуват водещите български оперни гласове и български диригенти от световните сцени (Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Надя Кръстева, Росен Гергов и др.)

Борислав Иванов стои с неизменен успех вече 60 сезона на оперния пулт, дирижира над 2 000 спектакъла в почти всички страни на европейския континент и извън него, ръководи и менажира дейността на редица музикални институти в България и извън нея. Досега той е организирал над 120 турнета по цял свят с най-престижните български състави като Софийска филхармония, Софийска национална опера и оперите на Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Бургас и др. Неговият принос към българската и въобще съвременната музикална култура е безспорен.

ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА НА ЮЛИ ПРЕДЛАГА МНОГООБРАЗИЕ ОТ СТИЛОВЕ И СЦЕНИ 


ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ТЕНОР И СОЛИСТ НА ОПЕРАТА В ЦЮРИХ – БОЙКО ЦВЕТАНОВ ще изпълни ролите на ТУРИДУ в оп. “Селска чест” на Пиетро Маскани и КАНИО в оп. “Палячо” от Руджиеро Леонкавало
25 юли
19:00
Зала: Основна сцена
СЕЛСКА ЧЕСТ – опера от Пиетро Маскани
ПАЛЯЧО – опера от Руджиелро Леонкавало
Диригент Григор Паликаров

Режисьор на спектакъла е Нина Найденова, художник на декора Иван Токаджиев, художник на костюмите и куклите Николина Костова-Богданова, хореография Боряна Сечанова, диригент на хора Малина Хубчева, художествен ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева. В ролите: Сантуца – Юлия Попова – Браун (Франция), Туриду – Бойко Цветанов, Лучия – Антоанета Маринова, Алфио – Пламен Димитров, Лола – Вяра Железова („Селска чест”) и Канио – Бойко Цветанов, Линка Стоянова, Тонио (Тадео) – Пламен Димитров, Пепе (Арлекин) – Хрисимир Дамянов, Силвио – Свилен Николов („Палячо”).

Бойко Цветанов (Туриду и Канио) е роден в град София. Завършва оперно пеене в Държавната музикална академия в класа на проф. Чавдар Хаджиев. Специализирал е  при Маргарита Лилова във Виена и при Борис Христов в Рим. Голямо влияние за творческото му израстване играе специализацията му при прочутия Карло Бергонци в град Бусето, Италия в академията “Верди”.
От 1982 г., Бойко Цветанов е солист на Националната опера в гр. София. През 1988 г. печели първа награда в Международния певчески конкурс в Билбао, Испания, а през 1991 г. се присъединява към трупата на операта в Цюрих, Швейцария, където е солист и до днес.
Има изключително богат репертоар – над 60 централни тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Доницети, Росини, Чайковски, Белини и други, в кантатно-ораториални произведения, както и редица опуси на български композитори. Гастролирал е по целия свят, пял е в прочути театри, с прочути певци и диригенти. Гастролира на оперните сцени в Германия, Австрия, Италия, Швейцария, Холандия, Франция, Испания, Португалия и много други.
Бойко Цветанов е пял многократно със състава на Варненската опера, както на ММФ “Варненско лято”, така и в други спектакли и неговото участие винаги е гаранция за успех, благодарение на прекрасния му глас и ярко артистично присъствие.

В ролята на Сантуца, в партньорство със своя учител Бойко Цветанов ще се представи мецосопраното Юлия Попова-Браун. Тя завършва пиaно в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. По–късно специализира пеене в Националната Консерватория на Бордо (Франция) в класа на Мариз Гибодо, където се дипломира със златен медал (2002).
 В две летни академии специализира оперно пеене при големия бългаски тенор Бойко Цветанов.
 В репертоара й се открояват партиите на Секстус («Милосардието на Тит”) и Керубино («Сватбата на Фигаро”) от Моцарт; по-късно вече е Кармен от едноименната опера на Бизе, Шарлот («Вертер”) от Ж. Масне; Амнерис («Аида»), Еболи («Дон Карлос») на Верди; Сантуца от «Селска чест» на Пиетро Маскани. 
Във Франция Юлия Попова-Браун често е канена като солист в кантатно-ораториални произведения, като “Стабат Матер” на Перголези, и “Стабат Матер” на Росини, Реквием на Моцарт, както и за изпълнения в рецитали. Гостувала е на международни фестивали в Русия, Германия, Гърция и др.
Григор Паликаров, диригент
Григор Паликаров (род. 1971 г. в гр. Пловдив) завършва СМУ – Пловдив със специалност пиано, след което и Държавната Музикална Академия в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев. Специализира композиция при проф. Ерих Урбанер във Виенската Консерватория.
Дебютира на оперна сцена още като студент с операта „Риголето” от Дж. Верди в Плевен и Стара Загора. Бил е главен диригент на Ансамбъла на Българската Армия , както и диригент и главен художествен ръководител на именитата Младежка филхармония “Пионер”. Дебютира в Националната опера и балет – София през 1998г., като дирижира Гала концерт на Гена Димитрова по изрична нейна покана. От 2001г. е назначен за щатен диригент в Софийската опера и към настоящия момент репертоарът му включва повече от 30 оперни и балетни заглавия. От сезон 2005/2006г. е главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество “М-ро Г. Атанасов” – гр. Пазарджик.
Към настоящия момент Григор Паликаров е чест гост – диригент на много оркестри и оперни театри в страната. От сезон 2008/09 е постоянен диригент на Класик ФМ – М Тел оркестър. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на Българското Национално Радио, както и участията в престижни национални и международни музикални фестивали като “Софийски музикални седмици”, “Мартенски музикални дни” – Русе, “Европейски музикален фестивал” – София и Варна, Лауреатски дни “Катя Попова” – Плевен, “Австрийски музикални седмици”, “Нова Българска музика”, “Зимни музикални вечери” – гр. Пазарджик, Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора, Фестивал за съвременна музика - Пула, Хърватска, “Майски оперни вечери” - Скопие, Македония и др.
Григор Паликаров редовно осъществява множество гастроли в чужбина - Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Словения, Тайван, Япония. Дирижирал е Кралската Белгийска филхармония – Брюксел, Националната Опера и Балет – Любляна, Виенския камерен ансамбъл “Нов Тон”, Симфоничния оркестър “Сенчъри” - Тайпе, Тайван и др.
От 2002 г.наред с диригентската си дейност активно композира, концертира като пианист и преподава музикален анализ в АМТИИ – гр. Пловдив.
През март 2009 диригентът Григор Паликаров дебютира в САЩ с творбата на Пиетро Маскани „Приятелят Фриц” в Кливланд, Охайо. Американската музикална критика отбелязва спектаклите като едно от най-значимите музикални събития за града през 2009г.

БАЛКАНСКИ КОНЕ - ЕТНОФИЛХАРМОНИК

25 юли
21:00часа
Римски терми
Невена Петрова – вокал, ударни
Владимир Величков – кавал
Краси Желязков – БГ фретлес & 8-струнни тамбури, акустични китари, вокал 
Калин Жечев – клавишни, вокал;Радослав Славчев – бас китара, рейн стик, вокал
Емил Пехливанов – ударни
Стоян Роянов – кларинет
Струнен оркестър при Държавна опера – Варна
Специалeн гост: Даниела Димова – сопран

БАЛКАНСКИ КОНЕ са създадени като експеримент от Краси Желязков. През 2000-а година той решава да събере емблематични композитори и музиканти от 7 балкански страни и да обедини уменията им в уникална по рода си формация. За 10 години в групата са участвали много балкански и световни артисти като Тамара Обровац, вокал – Хърватия, Рамеш Шотам, перкусии – Индия, Влатко Стефановски, китара – Макединия, Марко Рамляк, цигулка – Хърватия, Теодосий Спасов, кавал, Стоян Янкулов, барабани и др. БАЛКАНСКИ КОНЕ са пренесли магията на своята музика и традиции на десетки сцени по цял свят. Билетите за шоуто им винаги са продадени предварително. Повече от 60 000 зрители са гледали техните концерти.

БАЛКАНСКИ КОНЕ - умело съчетаване на традиционни инструменти с интересите на днешните хора.  Вълнуващо преживяване за всеки музикален почитател. Съвременният поглед и озвучаване на Кавал и Българска Тамбура разкриват нови предизвикателства за интерпретация в настоящата звукова среда. БАЛКАНСКИ КОНЕ ще ви поведат на незабравимо пътешествие към етно и уърлд хоризонта, наситено с виртуозни унисони, екзотични мелодии и балкански ритми.

ОПЕРАТА «АИДА» НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР В РАМКИТЕ НА ММФ «Варненско лято»

28 юли
21:00 часа Летен театър
Диригент Иван филев   
Режисьор Кузман Попов

В ролите: Стоян Бончев (Царят на Египет), Надя Кръстева (Амнерис), Линка Стоянова (Аида), Бойко Цветанов (Радамес), Апостол Миленков (Рамфис), Нико Исаков (Амонасро), Стоян Финджиков (вестител), Костадинка Николова (Жрица)

Надя Кръстева - най-прекрасната Кармен и една от най-талантливите българки, която покори водещите оперни театри на планетата изпълни тази роля за първи път във Варна през 2010 година. Сега ще имаме удоволствието да я видим и чуем в ролята на Амнерис, а на 8 август т.г. – отново в «Кармен».
Тя е родена в София. В продължение на 9 години пее в Детския радиохор под ръководството на академик Христо Недялков. Маестрото оценява таланта на младата певица и съдейства за професионалното й обучение в Музикалната академия под ръководството на доц. Жасмина Костова. По-късно специализира в Рим при проф. Анита Чиркуети. От 2002 г. е постоянна солистка на Виенската щатсопера, като е приета първоначално за пробен период, дебютирайки с ролята на Фенена от оп. “Набуко” на Верди. Постепенно подготвя нови роли и в момента репертоарът й включва около 20 най-известни мецосопранови солови партии от опери на Моцарт, Доницети, Белини, Мусоргски, Верди, Бизе, Пучини, Офенбах, Чайковски, Вагнер и др.
Надя Кръстева е желан гост на най-известните музикални фестивали в Европа и на най-известните оперни сцени в Европа, САЩ и Япония. Пяла е с цяла плеяда знаменити изпълнители като Нийл Шиков, Едита Груберова, Агнес Балца и Пласидо Доминго и под диригентството на Сейджи Озава, Марчело  Виоти, Фабио Луизи, Даниеле Гати и др.
Графикът на Надя Кръстева е запълнен за години напред. Предстоят й вълнуващи срещи с публиката на Мюнхен, Берлин, Париж, САЩ и др.

Първата постановка на “Аида” във Варненската опера е на 22 май 1957 год. Диригент – Йоско Йосифов, режисьор – Николай Николов, художник – Мариана Попова. В главните роли: Тодор Костов (Радамес), Янка Кючукова (Аида), Станка Николова (Амнерис), Николай Йорданов (Амонасро) и др.
Следващата премиера се състояла на 6 юли 1977 г. с диригент Борислав Иванов режисьор – Марта Лантиери, художник – Иван Попов. В главните роли: Тодор Костов (Радамес), Мария Бохачек (Аида), Пенка Дилова (Амнерис), Стоян Попов (Амонасро) и др.
Третата постановка датира от 1988 г. с диригент Иван Филев, режисьор Георги Първанов и художник Радостин Чомаков, Четвъртата се състояла на следващата година – 29 юли 1989 г. с диригент Иван Филев, режисьор Кузман Попов и художник Лора Маринова, а премиерата на настоящата Пета по ред постановка е с дата – 17 септември 1999 година. Тази постановка вече 12 години е в постоянния репертоар на Варненската опера, изпълнявана е в НДК и Опера на площада в София, многократно – на варненска сцена и в турнета из Европа. Постановъчният екип на премиерата е в състав: Христо Игнатов, режисьор Кузман Попов, Художник Лора Маринова, хореография Калина Богоева. 


ВТОРИ СПЕКТАКЪЛ СЛЕД НОВАТА ПРЕМИЕРА НА ОПЕРЕТАТА “БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ” НА 30 ЮЛИ

30 юли – събота – 19:00 часа – Основна сцена
БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

Оперета по едноименната повест на Любен Каравелов
Музика: АСЕН КАРАСТОЯНОВ
Либрето: КОСТА РАЙНОВ

Режисьор: НИКОЛАЙ АПРИЛОВ
Диригент: СТАНИСЛАВ УШЕВ
Сценография: АТАНАС ВЕЛЯНОВ
Художник на костюмите: ДИЛЯНА ПЪРВАНОВА
Хореография: ПЕТЪР АНГЕЛОВ
Диригент на хора МАЛИНА ХУБЧЕВА
 
Първата премиера на “Българи от старо време” във Варненската опера се състоя на 22 април 2005 година. Това се оказа най-касовия спектакъл в историята на операта от последните години. “Българи от старо време” стана безспорен хит в програмата на операта в продължение на няколко години и това провокира режисьора Николай Априлов да внесе нови моменти и нови актьори в спектакъла, да го освежи и актуализира без да нарушава специфичната атмосфера на патриархалния български бит от втората половина на ХІХ век. Този път ролята на Хаджи Генчо е поверена на актьора Герасим Георгиев-Геро, популярен от няколко комедийни предавания по телевизията, а дядо Либен си остава запазената територия на талантливия Стефан Рядков. В останалите роли ще се представят както досегашните изпълнители, така и млади артисти, които наистина освежават спектакъла с яркото си артистично присъствие.

За тези, които са гледали предишната постановка на “Българи от старо време” ще бъде интересно да видят новия прочит на класическата българска оперета, а на останалите безспорно ще им бъде интересно да се запознаят с това произведение и да се посмеят над “нравите български”, които и днес не са чужди на обществото ни! На 30 юли ще играе премиерният състав, като в ролята на Янка ще се представи Лиляна Кондова от състава на Варненската опера. 

ДЯДО ЛИБЕН – Стефан Рядков                     
ДЕЛА – Петя Петкова          
ПАВЛИН – Пламен Долапчиев
ХАДЖИ ГЕНЧО – Герасим Георгиев-Геро                   
ЦОНА – Благовеста Статева               
ЛИЛЯНА – Даниела Димова        
ЯНКА – Лиляна Кондова                       
ИВАН – Владислав Виолинов
ЕРЧО – Георги Корбаков  
ГЕРЧО – Людмил Петров
ЦИГАНКА – Антоанета Маринова
БАБА ТОДОРА – Анатоли Романов 












 
МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 53 юли, 2011
22.07. 2011 - 15:19

МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 52 юни, 2011
21.06. 2011 - 18:21

МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 51 май, 2011
22.05. 2011 - 09:41

МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 50 април, 2011
04.04. 2011 - 10:51

МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 49 март, 2011
01.03. 2011 - 07:45

МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 48, февруари, 2011
01.02. 2011 - 19:20

МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 47, януари, 2011
08.01. 2011 - 18:31

МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 46, декември, 2010
01.12. 2010 - 09:18

МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 45, ноември, 2010
30.10. 2010 - 08:30

МУЗИКАЛНА СЦЕНА - Варна, бр. 44, октомври, 2010
04.10. 2010 - 09:08



  АРХИВ

Created and Powered by Stalker Project - Studio IDA

Яндекс.Метрика