Сватбата на Фигаро е комична опера по едноименната комедия на Бомарше
Либрето Лоренцо да Понте (продължение на Севилският бръснар)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ГРАФ АЛМАВИВА
ГРАФИНЯ РОЗИНА, негова жена
ФИГАРО, прислужник на графа
СУЗАНА, камериерка на графинята
МАРЦЕЛИНА, икономка в двореца на графа
КЕРУБИНО, паж
Д-Р БАРТОЛО
БАЗИЛИО, учител по музика
ДОН КУРЦИО, съдия
АНТОНИО, градинар
БАРБАРИНА, дъщеря на Антонио
Селяни, селянки, слуги, гости
Действието се развива в двореца на граф Алмавива край Севиля в Испания в средата на ХVІІІ век

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

В двореца на граф Алмавива Фигаро радостно крои планове за подредбата на бъдещото си жилище. Предстои му радостно събитие – сватба с камериерката на графинята – Сузана. В същото време Сузана пробва сватбените си одежди. Нейната радост е малко смутена от непрестанните ухажвания на графа и тя споделя своите опасения с Фигаро: вероятно не случайно господарят им е определил тази хубава стая, която е непосредствено до неговите покои. Това притеснява Фигаро, но той е убеден, че ще успее да запази своята и на Сузана семейна чест.
Двамата млади имат врагове, които се стремят да осуетят сватбата. Доктор Бартоло още не може да прости на Фигаро, че по-рано е помогнал на граф Алмавива да се ожени за неговата възпитаница Розина, която самият Бартоло е искал да направи своя жена. Старата икономка Марцелина пък се надява да се ожени за Фигаро, като често му е заемала пари срещу разписка, в която Фигаро я уверява, че се задължава да се ожени за нея, ако не успее да си върне дълга.
Двамата разчитат и на подкрепата на граф Алмавива, който не е безразличен към прелестите на камериерката. Марцелина и Сузана си разменят фалшиви любезности и ядни закачки. Икономката озлобена си отива.
При Сузана се вмъква пажът Керубино. Младежът се влюбва веднага във всяка хубава жена, но му се е случила беда: докато е бил при Барбарина, дъщерята на градинаря, неочаквано се е появил графът, който също ухажва младата хубавица. Ядосан, Алмавива изпъдил от замъка младежа и сега Керубино се надява на покровителството на графинята. В този момент пристига самият граф. Пажът се скрива, а Алмавива без да губи време започва да ухажва камериерката. В това време се чука на вратата. Графът не трябва да бъде заварен и се втурва да се крие. Керубино едва успява да избегне сблъсъка между двамата. Влиза дон Базилио. Старият интригант подпитва Сузана дали вече е отстъпила пред ухажванията на графа, като подхвърля клюката, че графинята може би харесва Керубино. Стреснат от думите на Базилио графът изскача от скривалището си, но вижда Керубино. Това вече го вбесява. Идва Фигаро, придружен от група селяни. Те пеят благодарствена песен на графа и го молят да се откаже от феодалното си право на “първата брачна нощ”. Макар и с неудоволствие графът обещава да изпълни молбата на селяните си. Когато всички излизат, пажът моли Алмавива да не го изпъжда от двореца, но господарят е непреклонен – още днес младежът трябва да напусне.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Графиня Розина скърби за изгубената любов на своя мъж. Сузана, която е искрено предана на господарката си, й разказва за постоянните ухажвания на граф Алмавива. Идва Фигаро, който разкрива своя план как да възвърнат любовта на графа към жена му. Ще подхвърлят любовно писмо чрез интриганта Базилио, което да попадне в ръцете на граф Алмавива. В писмото графинята уж определя среща на свой мним любовник в парка. Сузана трябва да определи среща на графа по същото време и на същото място. Но вместо Сузана на срещата трябва да се яви преоблеченият като жена Керубино. Всички се залавят за работа да осъществят плана. Неочаквано на вратата се почуква. Това е граф Алмавива. Сузана и Керубино се скриват и графинята посреща смутено своя мъж. Междувременно графът вече е получил “бележката” за срещата на своята съпруга. Заключената врата към стаята на Розина подсилват ревността на Алмавива. Графинята му обяснява, че там е Сузана, но отказва да отвори вратата. Графът решава да разбие вратата и за да не успее жена му да пусне този, който е вътре, я взима със себе си и отива за инструменти. Останали сами Сузана и Керубино излизат от скривалищата си, Керубино скача от балкона, а Сузана се скрива. Граф Алмавива с удивление открива, че в будоара на жена му наистина е самата Сузана и засрамен иска прошка. Тя пък от своя страна си признава, че писмото е само една шега.
Пристига Фигаро и моли своя господар да даде разрешение за започване на сватбеното тържество. Графът се опитва да протака, надявайки се Марцелина да осуети сватбата. Неочаквано се появява градинарят Антонио. Той объркано разказва как е видял от стаята на графинята в парка да скача мъж. Фигаро съобразително се намесва като си “признава”, че той е скочил от прозореца, тъй като не е искал да го заварят с годеницата му преди сватбата. Антонио настоява, че скочилият е по-слаб и от него е изпаднал лист хартия. Графът изпитва Фигаро какво пише на тази хартия, но Розина и Сузана успяват да му подскажат, че това е заповедта за назначението на пажа, но…без печат.
Тъкмо всички си отдъхват и нова беда! Пристигат Марцелина, доктор Бартоло и дон Базилио с претенцията Фигаро да изпълни обещанието си и да се ожени за Марцелина. Настъпва смущение. Графът отлага сватбата.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Граф Алмавива е смутен от настаналата голяма бъркотия в дома му. Идва Сузана, която хитро омайва своя господар и се съгласява на среща с него довечера в градината. Планът е самата графиня Розина да се яви на срещата, преоблечена като Сузана.
Пристига съдията дон Курцио, който обявява решението си по спора между Марцелина и Фигаро: или сватба или връщане на парите! Графът е доволен, че се осуетява сватбата със Сузана. Случайно в разговора става ясно, че всъщност Фигаро е отдавна отвлеченият син на Марцелина и доктор Бартоло. Докато Фигаро е в прегръдките на своята майка влиза Сузана и веднага у нея кипва гняв. Но скоро всичко се изяснява и вместо една сватба се проектират две – доктор Бартоло ще се ожени за майката на своя син. Всички ликуват. Във веселието взима участие и Барбарина. Тя е довела преоблечения като момиче Керубино. Но Антонио разкрива пред графа, че вероятно пажът не е заминал за Севиля. Барбарина моли да й разрешат да се омъжи за Керубино. Макар и с неудоволствие графът се съгласява. Сузана се доближава до графа и незабелязано му подава писмо, забодено с карфица, в което му определя среща. В знак на съгласие графът трябва да върне карфицата. Фигаро вижда връчването на писъмцето, но не знае от кого е.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

Вечерта в парка на замъка Барбарина притеснено търси карфицата, която графът е заръчал да предаде на Сузана. Приближава се Фигаро и развълнуваната девойка му разказва всичко. Фигаро е истински разтревожен – значи Сузана е тази, която е определила среща на графа. Фигаро се скрива, а след малко идват графинята, Сузана и Марцелина, които също се скриват, очаквайки пристигането на Алмавива. Появява се Керубино, който се натъква на графинята, преоблечена като Сузана и започва дръзко да флиртува с нея. Пристига графът и след поредица от недоразумения отвежда в тъмното мнимата Сузана. Фигаро остава зашеметен от коварството на своята годеница. В това време към него се приближава мнимата графиня и Фигаро й разказва за подлостта на графа. Но скоро разбира, че това е преоблечената Сузана и без да й открие, че я е познал, Фигаро започва да флиртура с нея. Сузана мисли, че годеникът й изневерява и му удря плесница. Фигаро й разкрива шегата си. Двамата решават да продължат играта, графът вижда как Фигаро целува “жена му” и вдига скандал. От павильона излиза истинската графиня и всичко се изяснява. Тук вече са всички и графът засрамено иска прошка от жена си. Розина естествено му я дава и всички се подготвят за сватбеното тържество.

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

Историята на написването на операта „Сватбата на Фигаро” е интересна и показателна. От нея може да се съди за разностранните интереси и прогресивните възгледи на гениалния композитор. Придворният поет – италианецът Лоренцо да Понте, автор на либретото на операта, разказва историята на нейното създаване. Той пише, че към него са се обръщали различни композитори с молба да им напише либрето, но малцина са заслужавали вниманието му. Един от малцината бил Моцарт, с когото имал честта да се запознае в дома на барон Вецлар, негов голям приятел и почитател. Независимо от безспорната гениалност на Моцарт, във Виена той срещал пречки, създавани от враговете му.
Лоренцо да Понте се срещнал с Моцарт и му предложил да напише музика върху една от неговите драми.
Моцарт приел с голямо удоволствие, но се страхувал, че
няма да получи разрешение за поставянето й. Тогава либретистът предложил сам да се заеме с тази нелека задача.
И така да Понте се заел сериозно да обмисли създаването на либрето за своя приятел Моцарт. Скоро обаче разбрал, че за всеобхващащия гений на Моцарт е нужен широк, многостранен материал. Когато един път беседвали с него за това, Моцарт го попитал ще може ли да преработи комедията на Бомарше „Сватбата на Фигаро” в оперно либрето.
Оттук става ясно, че Моцарт е познавал отлично литературата и е предложил за либрето втората част от трилогията на Бомарше (1732 – 1799) – „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро” само пет години след написването й (1779) и една година след нейното представяне (1784). Още след първите изпълнения на тази пиеса на Бомарше, която Наполеон нарича „първо действие на Френската революция”, тя е забранена във Франция и Австрия.
Лоренцо да Понте приел предложението на Моцарт, като се заел сам да идейства разрешение за постановката на операта и съзнателно пропуснал отделни епизоди от пиесата по цензурни съображения. Все пак основната идея за превъзходството на човека от третото съсловие над аристокрацията е запазена.
Моцарт завършил музиката си само за пет месеца – от декември 1785 до април следната година. Премиерата се състояла на 1 май във Виена, но преминала при твърде хладен прием. През декември същата година операта е изнесена в Прага с триумфален успех.
„Сватбата на Фигаро” е изпълнена за първи път в България от „Оперната дружба” през 1911 г. под диригентството на Тодор Хаджиев. Режисьор е бил Георги Дончев

МУЗИКАТА

Създавайки опери по италиански текстове („Сватбата на Фигаро”, „Дон Жуан”, „Така правят всички”), Моцарт си остава национален художник, кръвно свързан с родната музикална и музикално-театрална култура. Това проличава в тънко индивидуализираните характеристики на действащите лица в операта, на техните психологични състояния; в близостта с австрийския народен театър; най-после в използваните елементи на симфонично развитие, свързани с виенската инструментална традиция (тук, разбира се, изиграва своята роля инструменталното творчество на самия Моцарт – най-ярък представител на виенската класическа школа).
Музиката на „Сватбата на Фигаро” е едно от най-високите достижения на оперното творчество през ХVІІІ в. При написването на това свое произведение Моцарт използва всички най-добри черти от италианската опера-серия и опера-буфо, но вмъква и смели нововъведения. Тук вече няма противопоставяне на два вида музикални образи – аристократи и слуги, което е характерно за композиторите буфонисти. Напротив, гениалният творец изхожда от една общочовешка основа. Той пресъздава чувствата на героите независимо от какво съсловие са те. По такъв начин премахва разстоянието между хората, а подчертава остротата на техните взаимоотношения. Моцарт руши и най-здраво установените догми на италианските опера-серия и опера-буфо. Така например в „Сватбата на Фигаро” той пише „ария на ревността” и за граф Алмавива, и за неговия слуга Фигаро, а за оперните традиции тя може да се използва само в партиите на високопоставените хора.

Сватбата на Фигаро
5 / 5 от 1 гласа

Добавена от

webtech

СПОДЕЛИ

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Масажно студио с релаксираща музика Fashioncolors banner

VIDEO

Реклама